лекуваш с вятър, слънце и треви,
не остарявай в мен. Бъди полето,
където моят спомен днес върви.
Бъди скалата, във която има
гнезда за думи или за орли.
Бъди във капчицата дъжд незрима,
която оплодяващо вали.
притропва кон и аленее мак.
Бъди в звездата, дето свети нощем
над моя сън или над моя праг.
Бъди във буквите и в писмената,
с които всяко робство победи.
На братята от Солун светлината
пак грее, както и преди.
Бъди. А щом усетиш, че изгасва
свещицата на слабия ми глас,
нали, земя, ще имаш малко място,
в което мога да се върна аз.