Фестивалният живот на моноспектакъла „Мъжка задушница" - Култура bnr.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from bnr.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
Календар :: Международният ден на демокрацията :: Политика politika.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from politika.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
С децата в почивните дни (24 и 25 юли) dnevnik.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from dnevnik.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
Балет "Арабеск" и "Колекция Кармен" - част от Софийския фестивал на Музикалния театър actualno.com - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from actualno.com Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
4 Юли 2021 | 12:00 | Радио „Фокус“ Снимка: Информационна агенция Фокус Гл. асистент д-р Стоян Николов, преподавател във Военна академия „Георги Стойков Раковски“, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Военната академия „Георги Стойков Раковски“ отвори врати и за най-малките. Каква е възможността те да се запознаят с най-интересното от военната история на България? Сега ще говорим с главен асистент д-р Стоян Николов, преподавател във Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Стоян Николов: От началото на юни месец 2021 г. бе отдадена заповед на началника на Военната академия „Георги Стойков Раковски“ ген. майор д-р Груди Ангелов – всяка сряда в следобедните часове, от 13.00 до 16.00 часа да бъде обявен Ден на отворените врати за Военната академия „Георги Стойков Раковски“ през централния, парадния вход на Военна академия, през КПП-Запад. Могат посетителите на Военна академия да се запознаят с една кратка беседа от нас, представителите на научната секция „Военна история и патриотично възпитание“ с бележити моменти от българската военна история, да се запознаят с оръжието на нашите предци, използвано във войните за национално обединение, да се запознаят с определени моменти, славни страници от бойните полета на Българската армия. Водещ: Аз предполагам, че още със самото влизане във Военната академия знаем, че оградата й е доста специфична – тя е направена от най-различни оръжия. Освен това на самата ограда се виждат и най-различни периоди от историята на България. Може би още от там започва обиколката и историческият разказ за малките. Стоян Николов: Абсолютно сте права. Оградата на практика е и една представителна част от знаменитите дати на българската военна история. По Алеята на победите, изкачвайки се и виждайки от двете страни парка на Военна академия, нашите най-малки приятели се запознават със знакови дати – създаването на Българската държава, знаменити битки от историята на Първа и Втора българска държава, борбите ни за национално освобождение и също така от Руско-турската освободителна война, Сръбско-българската война, двете Балкански войни, Първата световна и Втората световна война. Самата ограда заедно с караулката и централния портал са изградени през 30-те години на ХХ век. Знаем, тези десетилетия са свързани и с борбата на българския народ, на българската държава за отхвърляне на несправедливия Ньойски мирен договор, неговите военни клаузи, които ограничават мащабите на Българската армия, въвеждат и ограничението да съществува само едно военно училище на територията на Царство България. И Военна академия именно в тези десетилетия е принудена да води едно скрито съществуване, като т.нар. преподавателски курс. Достигайки до края на Алеята на победите, пред тях се изправя едно скрито архитектурно бижу за мнозина жители от град София, а и посетители от провинцията, а именно учебният корпус на Военна академия. Учебен корпус, който започва да се изгражда именно с възкачването на княз тогава Фердинанд на българския престол, който оценява, че за подготовката на бъдещите български офицери е необходимо изграждане на специален стойностен сграден фонд, доколкото първите години обучението във Военното на Негово Величество училище се провежда в едни стари турски схлупени кирпичени казарми – естествено импровизираните учебни кабинети не са удобни. И благодарение на волята на владетеля, на усилията на държавното ръководство на българската държава Антонин Колар – първият архитект на град София, изгражда проекта за учебния корпус и малката сграда до него, щаба на Военното на Негово Величество училище, които и днес се използват за учебен процес и за административната дейност на Военна академия: сграда в необароков стил, с определени ренесансови елементи. И много успешно той вгражда и символиката на средновековните рицарски крепости и замъци, изграждайки по фасадната част бойни кули, бойни зъбери, с които подчертава военната функция на тези сгради. През 40-те години на ХХ век до тях се изгражда, във връзка с разрастването на Българската войска, още една сграда. Тук вече архитектът е друг – Александър Дубовик. Чест прави на този архитект, че той успява да вплете същите тези символи в новия сграден фонд и така към 1985 г. именно караулката, порталът, Алеята на победите, парковата среда, тези сгради, заедно с църквата и манежа, са обявени за недвижим паметник на културата, за един прекрасен архитектурен комплекс, който показва едни от достиженията на средно- и западноевропейската архитектура, приложени тук, в сърцето на българската столица, София. Водещ: „Царските зали“ показахте ли им? Стоян Николов: Разбира се. За мен лично те са най-красивата, най-представителната част от сградния фонд на Военна академия. Именно там българските владетели, княз Фердинанд, съответно след 1908 г. цар Фердинанд, а от октомври месец 1918 г. и възкачилият се на престола цар Борис III са посрещали чужди официални делегации, официални делегации от страната. Именно в тях владетелят като върховен главнокомандващ е връчвал и първите офицерски пагони на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище – възпитаниците, разбира се, които успешно са завършили учебната програма, положили са своите изпити. И на практика българското офицерство започва да се изгражда и като една своеобразна благородническа каста в българското общество. Петте века османска власт довеждат до там, че благородническите семейства от Втората българска държава изчезват под превратностите на времето и офицерството носят именно духа на благородството, духа на рицарството, като сред тях се изграждат и едни специфични умения – оказване помощ на по-слабия, милосърдие, твърдост при защита на Отечеството. Владетелят много често, особено цар Борис III – вече има случаи по това време, второ, трето поколение офицери, потомствени офицери, той, връчвайки на младите подпоручици пагоните, ги е разпитвал за техните бележити родственици, някои от тях дали и живота си за защита на Отечеството. Именно тук е връчвана и обичайната награда за първенеца на випуска, а именно лично наградно оръжие – една традиция, която и днес продължава, доколкото първенците на випуските на Военна академия са награждавани също в знак на уважение към традициите, една приемственост, която разбира се, че трябва да се съхранява и да съществува, с лично наградно оръжие от върховния главнокомандващ или от министъра на отбраната. Децата, разбира се, за тях нещо, което представлява голям интерес, грабва тяхното око, е и оръжието, което виждат – вградените пушки, цеви от пушки на „Крънка“, „Бердана“ 2, еднозарядните системи, използвани в края на ХIХ век в редовете на Българската войска, а използвани са и някои етапни опълченски, полкови и дружини в хода на Балканските и Първата световна война. Именно в „Царски зали“ виждат и едно прекрасно произведение на българското дърворезбарско изкуство – една оръжейна пирамида, която Софийският арсена подготвя като подарък за българския владетел цар Фердинанд. Тя е с много интересна съдба. Двама майстори от Дебърската резбарска школа, двама братя – Алексови, от едно охридско село в годините на Първата световна война са мобилизирани в редовете на Българската войска и именно те подготвят като майстори дърворезбари една прекрасна, богато украсена пирамида, която трябва да бъде подарена на българския владетел цар Фердинанд. Датата, която е изписана на нея, подсказва кога е било предвидено владетелят да я получи, а именно 5 октомври 1918 г., но знаем, че няколко дни по-рано той абдикира. А датата е била грижливо изчислена, доколкото тази дата е отбелязвала шест години от влизането на България в Първата балканска война – война, в която целокупният български народ се е надявал да осъществи своето национално обединение. Съответно, тъй като през 1916 г. ние от Юлиански преминаваме към Григориански календар, с добавените дни 22 септември 1908 г. по нов стил би следвало да се чества именно на 5 октомври 1918 г., когато се навършват съответно пък 10 години от провъзгласяването ни за царство, съответно княз Фердинанд отбелязва 10 години от момента, в който той вече носи царската корона. Водещ: Към кой период от историята, проявяват най-голям интерес малките – за войните ли, когато им разказвате, или за царя, за това как е била провъзгласена България за царство, за моментите от Съединението на Княжество България с Източна Румелия? Кое им е по-интересно? Стоян Николов: Разбира се, децата са различни и всяко едно дете има своите въпроси, на които ние се стремим да отговорим. Момичетата питат „А по този прекрасен паркет от различни видове дървесина в „Царски зали“ имало ли е балове, дами с богато украсени рокли, можели ли са да танцуват с офицерите?“ „Какви са тези неща, които са подрънквали в края на техните ботуши?“ – съответно казваме, че това са шпорите, които са носели кавалерийските офицери и артилерийските офицери. Някои от тях се интересуват съответно защо някои от страничните крила на Царските зали са кръстени на сестрите на владетеля – Надежда и Евдокия. Разбира се, интересно представлява за тях и оръдията, които са експонирани пред бившия щаб, малката сграда. Колоната на випуските е нещо, което също представлява интерес за тях, с надписите, които са поставени на каменни плочи от четирите страни на тази колона, а именно датите, в които са произведени випуските до 1934 г. Някои от тях… Водещ: Сигурно имате наблюдения кой повече задава въпроси – момичетата или момчетата? Стоян Николов: Разбира се, момчетата повече ги влекат оръжията. Питат за двете оръдия, които са „Шнайдер“, съответно модел 1904 г., първата голяма, крупна доставка на скорострелна артилерия за нашата армия, оръдията, които реално са щатните средства в нашите артилерийски полкове; съответно за гаубицата Д-12, която е разположена няколко десетки метра от Шнайдеровото оръдие – оръдие, което е използвано в нашите тежки крепостни батальони в Балканските войни. Някои от тях питат и за църквата, която и днес е действаща, на територията на Военната академия. Знаем, че непреходна е връзката на Българската православна църква и Българската войска. Едни прекрасни военни историци като проф. Божидар Димитров и полк. Петко Йотов разказваха как е извършено освещаването на българските бойни знамена непосредствено преди битката при Ахелой. За тях интерес представлява разбира се и музейната сбирка, която се помещава на територията на Военна академия, където могат да видят някои стари униформи, вещи, принадлежности, използвани в хода на учебния процес, да се запознаят с историята на някои възпитаници на Военното на Негово Величество училище. С благоговение буквално се качват по тържествените стълби към „Царски зали“, знаейки, че по тях са стъпвали български и чужди владетели, прославени български генерали. Една част от тях само ще отбележа, че са били и началници на Военното училище. И разбират, че се докосват до място, което буквално е пропито с духа на знаковите личности от българската военна история. И именно това е и нашата задача, нашата цел, нашата мисия – да успеем да въздействаме върху тях да обичат Отечеството така, както техните предци са обичали, и да са готови да отдадат всичко за бъдещето, за просперитета на България. Евелина БРАНИМИРОВА
Николай Урумов: Театърът е моето бомбоубежище bnr.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from bnr.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
Мюзикъл и съвременен танц - акценти във Фестивала на Музикалния театър bnr.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from bnr.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
С децата в почивните дни (19 и 20 юни) dnevnik.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from dnevnik.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
Какви са били последните дни на Иван Ласкин standartnews.com - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from standartnews.com Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
TRIGAIDA представя дебютния си албум "Elate" на концерт в парка на Военната академия в София - Арт зона bnr.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from bnr.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.