Преглед на някои от основните теми в световния печат (Агенция "Фокус") 12 Юли 2021 | 22:02 | Агенция "Фокус" Снимка: Wikipedia Киев. По време на разговорите в Берлин президентът на Украйна Владимир Зеленски не е обсъждал с федералния президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер нито формулата му за разрешаване на ситуацията в Донбас, нито изграждането на „Северен поток-2“, заяви прессекретарят на държавния глава на Украйна Сергей Никифоров, цитиран от киевското издание “Страна“ "Въпросът" за формулата на Щайнмайер не беше обсъждан с германския президент (...) Страхувам се да не би да греша, но ако (Зеленски и Щайнмайер) са говорили за "Северен поток 2", то е било бегло. Говорихме основно за газопровода с Армин Лашет (кандидат за поста германски канцлер от ХДС / ХСС) и ще разговаряме с (настоящия германски канцлер) Ангела Меркел “, каза той. В същото време Никифоров разказа какви теми са били повдигнати на днешните разговори между Зеленски и Щайнмайер. "Говорихме за ситуацията с пандемията, напредъка на ваксинациите в Германия, Украйна, реформите. Президентът на ФРГ се интересуваше особено от реформата и деолигархизацията (на Украйна). Той изрази надежда, че това ще направи инвестиционния климат в Украйна по-прозрачен и привлекателен за германските компании, а това ще доведе до по-голям поток от инвестиции, "- каза той. Никифоров заяви също, че президентът на Украйна няма да повдига въпроса за компенсацията за изграждането на „Северен поток-2“ в разговора с Меркел. Припомняме, че в деня на посещението на Зеленски в Германия, германските власти решиха да напомнят още веднъж, че отношението им към газопровода е непроменено. Също така наскоро стана известно, че Германия обмисля възможността да компенсира украинската страна за стартирането на "Северен поток 2" и дори подготви няколко предложения. Според източници германската страна е готова да инвестира милиарди в ремонта на износената газопреносна мрежа на Украйна, както и да предложи участие на Киев във водородни енергийни проекти и транзит на водород за Европа. По-рано операторът на проекта обяви, че възнамерява да завърши „Северен поток 2“ до края на август. Според програмата Ангела Меркел ще се срещне с Владимир Зеленски тази вечер в Берлин. *** Вашингтон/Москва. Изявлението на президента на САЩ Джо Байдън, че мисията на американската армия в Афганистан ще приключи на 31 август, предизвика разнопосочни реакции във Вашингтон, вариращи от откровени критики от страна на републиканците от Конгреса до лек скептицизъм от страна на някои от съюзниците на президента. Мнозина са загрижени, че Кабул не разполага с необходимите ресурси за предотвратяване на възраждането на талибаните в страната и че изтеглянето на войските може да доведе до много непредвидени последици, от широкомащабно етническо прочистване до евентуалното унищожаване на афганистанската държава, пише американското списание The National Interest. Докато Америка се опитва да се справи с възможните последици от изтеглянето на войските от Афганистан, подобни дискусии се провеждат в Москва, макар и в малко по-различни рамки. Руските политически наблюдатели и московският елит се възползват от възможността да се съсредоточат върху това, което смятат за провала на Америка в Афганистан, като политическият коментатор и виден ориенталист Евгений Сатановски нарече изтеглянето на американските войски от Афганистан „срамен полет“. Правейки аналогия с евакуацията на американски граждани от Сайгон през 1975 г., Сатановски добави: "Не че те избягаха панически, както в Южен Виетнам, те просто избягаха хитро, оставяйки всичко на милостта на съдбата." Руските медии се възползваха от обвиненията на афганистанските власти, че американските сили са напуснали най-голямата авиобаза в Афганистан Баграм през нощта, без дори да уведомят новия й командир, който според някои съобщения е научил за тяхното напускане повече от два часа след самия факт. През изминалата седмица руските медии показаха запаси от боеприпаси, бронирани превозни средства и друго оборудване, останали от прибързаното изтегляне на американските войски, които неизбежно са се озовали в ръцете на талибаните. Руските коментатори се възползваха от възможността да посочат това, което те виждат като ярък контраст между резултатите от съветските и американските военни кампании в Афганистан. „Когато напуснахме Афганистан, правителството, което подкрепихме в Кабул, контролираше значителна част от територията на републиката. Освен това съветските войски са участвали не само във военни операции, но и в хуманитарни - възстановяване на мостове, пътища и разминиране на територии. Всичко това допринесе за мирното развитие на Афганистан “, каза бившият сенатор Франц Клинцевич в интервю за вестник„ Взгляд “. Междувременно други медии посочиха бързината и секретността при изтеглянето на САЩ, описвайки ги като предупреждения към потенциални американски съюзници като Грузия и Украйна: „Ние (съветските сили) се държахме (в Афганистан) в съответствие с принципите. И какво направиха американците в Баграм? Те напуснаха и оставиха своите така наречени съюзници да се справят с последиците, каза руският колумнист Максим Юсин. „Как бихте могли да си представите, че ние (съветските сили) щяхме да направим това през 1988 г., напускайки авиобазата Баграм?“ Неясното чувство на историческо удовлетворение от американските неуспехи в Афганистан обаче бързо се засенчва от засилените геополитически опасения на Кремъл и руските политици. „Днес дестабилизацията на постсъветските режими в Централна Азия изглежда много вероятна. „Все още не е ясно как ще се развият събитията сега, как ще се справим с факта, че талибаните могат отново да завладеят Афганистан и да започнат да се разширяват и да изнасят ислямисткия екстремизъм в съседни държави. Това е сериозно предизвикателство за нас ", каза Игор Коротченко, експерт в отбранителната промишленост и член на Обществения съвет към Министерството на отбраната. В Русия талибаните бяха признати за терористична организация, но това не попречи на Кремъл да взаимодейства с тази групировка през последните няколко години. Плодовете от тези усилия бяха напълно очевидни тази седмица, когато делегация от представители на талибаните посети Москва, за да обсъди бъдещето на Афганистан. Руският сенатор Владимир Джабаров изрази надежда за нормализиране на отношенията между Русия и талибаните: „Ще взаимодействаме с всяко легитимно правителство (на Афганистан). Ако талибаните са легитимното правителство, разбира се, ние ще подобрим отношенията, но при условие, че те не са враждебни към страната ни. " От своя страна делегацията на талибаните положи много усилия, за да увери Кремъл, че нямат враждебни намерения към Русия и съюзниците на Русия от Централна Азия. Според някои доклади членовете на делегацията на талибаните са уверили Москва, че няма да "атакуват таджикската граница", добавяйки, че също така ще попречат на консолидацията на „Ислямска държава“ на афганистански територии .. . В четвъртък служители от Организацията на договора за колективна сигурност, шест-членния евразийски военен съюз, воден от Русия, заявиха, че организацията използва всички необходими ресурси за защита на таджикско-афганистанската граница. Те направиха това изявление, след като Таджикистан, който е част от тази организация, апелира за помощ. Въпреки предприетите военни мерки за защита на границата, Кремъл даде да се разбере, че не планира да разполага руски сили в Афганистан. „Що се отнася до продължаващите военни действия при липса на политически процес, случващото се на територията на Афганистан ни тревожи единствено от гледна точка на евентуално преливане на проблеми на територията на нашите съюзници“, каза Лавров. - Въпреки факта, че талибаните са завзели гранични пунктове на границата с Иран и с Таджикистан ... докато това се случва на територията на Афганистан, ние няма да предприемем други мерки, освен да повтаряме настоятелните си призиви за политическият процес, който всички афганистанци подкрепят поне на думи, да бъде възможно най-бърз" Кремъл не е склонен да предостави едностранно дипломатическо признание на талибаните, но Джабаров намекна, че политическите и военни изчисления, които стоят в основата на сегашната позиция на Русия, могат да се променят, ако тази паравоенна ислямистка група стане явен победител в продължаващата борба за власт в Афганистан. *** Тел Авив. Министър-председателят на Израел Нафтали Бенет назначи Еял Хулата за съветник по националната сигурност в кабинета на министрите и ръководител на Съвета за национална сигурност на Израел, съобщава изданието The Jerusalem Post. От редакцията уточняват, че Хулата е заемал редица ръководни и административни длъжности в израелската външа разузнавателна агенция – „Мосад“, включително надзор на стратегическото планиране и управление на политиките и технологиите. Той е отговарял за развитието на стратегически и дипломатически връзки, които са определени като жизненоважни за Израел и нейната сигурност, както и за разработването на технологични решения в съответствие с нуждите на агенцията в широк кръг области. От кабинета на министър-председателя уточниха, че Хулата е на 45 години, женен е и има три деца. Има докторска степен по физика от университета в Тел Авив и магистърска степен по публична администрация от „Харвард“. Предстои назначението му да получи одобрение от израелското правителство. На 1 юли настоящият съветник по националната сигурност Меир Бен-Шабат уведоми Бенет, че ще напусне поста в края на лятото. Той ще остане на длъжността си до края на август 2021 г. Бенет положи клетва на 13 юни като 13-и министър-председател на Израел. Той зае мястото на Бенямин Нетаняху, който беше премиер на Израел в продължение на 12 години.