Live Breaking News & Updates on மாநிலங்களில் வில்சன்
Stay updated with breaking news from மாநிலங்களில் வில்சன். Get real-time updates on events, politics, business, and more. Visit us for reliable news and exclusive interviews.
20年年化收益9.9%，"耶鲁模式"的资产配置为何如此成功？-钛媒体官方网站 tmtpost.com - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from tmtpost.com Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
Дванадесет и осмият президент на САЩ Удроу Уилсън е известен в България с дейността си по запазването на българския суверинитет след края на Първата световна война (1914-1919 гг.). Това е и поводът известният политик да бъде почетен у нас с паметн
Откриха паметник на американския президент Удроу Уилсън в центъра на София dnes.dir.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from dnes.dir.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
Para incentivar o avanço da vacinação, a Cafeteria Próxima Sessão, em Nova Iguaçu, lançou uma promoção nas redes sociais: quem apresentar o cartão de vacinação...
Em campanha pela indicação do PSDB, Eduardo Leite visita sete estados, e Doria foca em ações sociais em São Paulo Governador gaúcho intensifica viagens para tentar equilibrar peso que São Paulo tem no colégio eleitoral do partido Gustavo Schmitt João Doria e Eduardo Leite (PSDB) Foto: Agência O Globo Compartilhe por SÃO PAULO — Em 45 dias de campanha das prévias do PSDB, o governador do Rio Grande do Sul, Eduardo Leite, visitou sete estados em busca de apoio e de nacionalizar seu nome, ao mesmo tempo que ampliou a articulação com a bancada federal. Seu principal adversário, o governador João Doria, que largou em vantagem na disputa em razão do peso maior do colégio eleitoral de São Paulo, fez duas viagens no período e focou em pautas positivas em seu estado para reduzir sua rejeição.
Ще се подобри ли законодателството, ако парламентът заседава на сесии capital.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from capital.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
Ще има ли подобряване на законодателния процес, ако парламентът работи на сесии?:: Investor.bg investor.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from investor.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
Centro Comercial e Empresarial BR153 tem pré-lançamento realizado em Rio Preto Empreendimento será o maior do segmento na Região Metropolitana Conteúdo patrocinado por Grupo TCLPublicado em 27/07/2021 às 14:43Atualizado há 27/07/2021 às 20:08 Centro Comercial e Empresarial promete ser o maior investimento do segmento na Região Metropolitana de Rio Preto (Divulgação) O maior empreendimento comercial e empresarial da Região Metropolitana de São José do Rio Preto, planejado para ancorar o desenvolvimento urbanístico da região Leste do município. Este é o BR153 Empresarial, apresentado hoje em um meeting exclusivo para corretores imobiliário, de forma presencial, na IConnect (Centro de Empresas Imobiliárias), e também em sala online.
Празници и важни дати :: 28 юли - Световният ден за борба с хепатита :: Политика politika.bg - get the latest breaking news, showbiz & celebrity photos, sport news & rumours, viral videos and top stories from politika.bg Daily Mail and Mail on Sunday newspapers.
Денят 19 юли в българската история 19 Юли 2021 | 07:42 | Агенция "Фокус" Снимка: pixabay.com През 1966 г. Политбюро на ЦК на БКП решава да се сключи договор с френската фирма "Рено" за производство в България на леки коли от същата марка. През 1912 – ВМРО извършва атентат в Кочани. През 1880 г. е учреден първият български медал „За Освобождението”. През 1879 г. са открити първите български дипломатически представителства в Цариград. На 19 юли са родени: Богдана Карадочева, естрадна певица, Иван Ангелов Божилов - български историк, медиевист и византолог, Димитър Спиридонов Списаревски – български офицер (поручик) - летец, “живата торпила” на България. На тази дата умира Стефан Георгиев Попов, офицер, генерал-майор. През 2006 г. Валонския парламент на Белгия ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз с 61 гласа „за“, 14 гласа – против и 1 въздържал се. 2006 г. Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден „Стара планина“ първа степен на Лъчезар Цоцорков „за изключително големите му заслуги към Република България и по повод 60 години от рождението му“ 2006 г. Президентът на Република България Георги Първанов присъжда Орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на проф. д-р Петър Червеняков „за големите му заслуги в областта на медицинската наука и по повод 80 години от рождението му“. 2006 г. Валонски парламент на Белгия ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз с 61 гласа „за“, 14 гласа – против и 1 въздържал се. 2000 г. Започва петдневно посещение в България на Бодо Хомбах, европейски координатор на Пакта за стабилност. Той посещава Видин, за да стимулира подготвителните работи по изграждането на моста над р. Дунав. Очаква се мостът да бъде готов до края на 2008 г. Неговата обща дължина ще бъде 1 440 м автомобилен път и 2 480 м жп линия. Той ще има четири пътни ленти, железопътен път, пешеходна алея и аварийна пътека. 1999 г. Президентът на Република България Петър Стоянов присъжда Орден „Стара планина“ първа степен на: 1. Петер Метцгер, извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в Република България; 2. Ейвис Боулън, извънреден и пълномощен посланик на САЩ в Република България 1996 г. Международният валутен фонд (МВФ) взема решение да отпусне на България заем в размер на 400 млн. долара. 1989 г. Говорител на Министерството на външните работи на Турция отказва исканата от Тодор Живков среща с турския президент или с министър-председателя. 1974 г. 1973 г. На третия последен ден от пленума на ЦК на БКП са обсъдени външната политика и социалистическата интеграция. Основният доклад е изнесен от Тодор Живков, а пленумът приема документ, озаглавен "Основни насоки за развитие на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждане на развито социалистическо общество в Народна република България". Това е втори опит за извличане на конкретни дивиденти чрез уверения във верноподаничество и декларации за "тясно сближаване" със СССР. В сравнение с писмото от 1963 г. до Хрушчов за "сливането" в този документ декларациите са поставени изцяло в рамките на интеграционния процес в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) – на преден план е изведено икономическото сътрудничество с приоритети в енергетиката, суровините, машиностроенето, химическата промишленост и т.н. 1966 г. Политбюро на ЦК на БКП решава да се сключи договор с френската фирма "Рено" за производство в България на леки коли от същата марка. През 1967 г. тогавашното Държавно стопанско обединение (ДСО) “Металхим” подписва контракт с право на производство и продажби с френската фирма "Рено". В Казанлък (в сегашния завод “Арсенал”) се сглобяват първите три двуместни спортни коли "Рено Алпин". В началото дори го наричат “Булгар Алпин”. След като вече са сглобени първите автомобили, специалисти започват да водят преговори с французите за построяването на монтажен завод за производство на 10 000 коли годишно в Пловдив. Само за девет месеца, рекордно кратко време, се построява монтажен завод в Пловдив. В годините 1967-1970 г. в България се завършват общо около 5 500 автомобила с марка "Рено". През 1970 г. излиза решение на Министерския съвет за прекратяване на този “производствен лукс” и заводът се закрива окончателно през 1971-1972 г. 1958 г. Подписано е споразумение за оказване от СССР на техническа помощ на България в изграждането на металургичен завод и други промишлени предприятия. 1952 г. Започват XV Олимпийски игри в Хелзинки. България печели първия си олимпийски медал – бронзово отличие за боксьора Борис Георгиев. Страната ни заема 42-ро място в крайното класиране. 1945 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) обявява, че преговорите с Никола Петков за съвместно участие в изборите трябва да се смятат за приключени и ако той излезе с отделна листа, "да бъде разобличен като разколник". Никола Димитров Петков е политически и държавен деец. Роден е на 21 юли 1893 г. в София. Син е на Димитър Николов Петков и е брат на Петко Димитров Петков. Завършва право в Париж. Член е на Българския земеделски народен союз (БЗНС), през 1932–1933 г. е в състава на постоянното присъствие на БЗНС "Ал. Стамболийски". Редактира печатния орган на съюза "Земледелско знаме". През 1933 г. преминава към БЗНС "Георги Марков". След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС "Врабча 1". През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС "Ал. Стамболийски". По време на Втората световна война (1939-1945 г.) възприема идеята за създаване на Отечествения фронт (ОФ). От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС "Ал. Стамболийски". След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944–1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. "Народно земеделско знаме". Народен представител е в VI Велико Народно събрание (1946–1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност. Убит е на 23 септември 1947 г. 1925 г. На панихидата на гроба на Стефан Стамболов е обявено възстановяването на Народнолибералната стамболова партия с орган в. "Свобода". Народнолибералната партия (НП) е политическа организация, образувана през 1886 г. след отцепването на привържениците на Стефан Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си". Каравелисткото течение на бившата Либерална партия, създадена през октомври -ноември 1879 г., е ръководено от Петко Каравелов. Като самостоятелно течение се обособява през 1886 г. и десет години по-късно е преименувано в Демократическа партия. Привържениците на Стамболов , също членове на Либералната партия, формират друга самостоятелна партия – Народнолиберална, през 1886 г. През 1887 г. се отделя и групата на В. Радославов, която образува Либерална партия (радослависти). Народнолибералната партия изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 до 1894 г. и от 1903 до 1908 г. Взема участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов в периода 1913–1918 г. 1923 г. В София е осветена румънската православна черква "Св. Троица". Първо съвместно служение на български и румънски архиереи. 1923 г. Конституционният блок се саморазпуска под натиска на военните, ВМРО и правителството. Конституционният блок (КБ) е политическа групировка, образувана на 6 юли 1922 г. от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалната партия. Поставя си за задача да сплоти десните политически сили в страната против управлението на Българския земеделски народен съюз и растящото влияние на Българската комунистическа партия. Служи си с легални средства против правителството на Александър Стамболийски. За неговото събаряне КБ проектира свикването на три събора на своите привърженици: в Търново (днес Велико Търново), Пловдив и София. Първият от тях е насрочен за 17 септември 1922 г. Под натиска на народните маси и при мълчаливата подкрепа на БКП правителството на БЗНС свиква на същата дата в Търново конгрес на цвеклопроизводителите от цялата страна, на който са призовани да присъстват най-вече земеделските дружби от Северна България. Въпреки готвения им удар блокарите не се отказват от провеждането на акцията, за което после съжаляват. На път за старопрестолния град водители на КБ са нападнати на някои гари в Северна България и малтретирани от съмишленици на БЗНС. Когато пристигат в Търново, те са на практика лишени от каквато и да е възможност за публична изява. Един от тях – Ат. Буров, прави опит да се промъкне със свои привърженици откъм Горна Оряховица, но среща въоръжен отпор и е принуден не само да се оттегли назад, но и да емигрира незабавно вън от пределите на страната. Примерът му е последван и от бившия лидер на Народната партия Ив. Ев. Гешов. Останалите водачи на КБ са задържани още в Търново (а онези, които не били там са арестувани в столицата) и хвърлени в един от софийските полицейски участъци с намерение да бъдат изправени пред Държавен съд в качеството им на министри в кабинетите на Ив. Ев. Гешов и д-р Ст. Данев (1911-1913 г.) и на Ал. Малинов (1918 г.) като виновници за двете национални катастрофи, така както е направено и с министрите от кабинета на д-р В. Радославов. След извършената окупация на Кюстендил през декември 1922 г. от отряд на Вътрешната македонска революционна организация задържаните лидери са прехвърлени от София в Шуменския затвор. Поради извършения държавен преврат на 9 юни 1923 г. те не са съдени. Скоро след правителствената промяна те са пуснати на свобода. След образуването на Демократическия сговор на 10 август 1923 г. КБ престава да съществува окончателно, макар че на практика това става още в началото на август 1923 г., когато две от влизащите в него партии – Демократическата и Радикалната, се обединяват в т. нар. Съюз на демокрацията, а Обединената народнопрогресивна партия се влива в малката организация на деветоюнските дейци – Народен сговор, и престава да съществува като самостоятелна политическа формация. 1921 г. 1919 г. Българската делегация, начело с премиера Теодор Теодоров отпътува за Париж за водене на мирните преговори между страните, взели участие в Първата световна война. Парижката мирна конференция е свикана от съглашенските държави победителки в Първата световна война за изработване на мирните договори с победените държави от Централните сили. Започва работата си на 11 януари в Париж и изработва договорите с Германия, Австро-Унгария, България и Турция. Главна роля в нея играят представителите на Англия и Франция. Конференцията одобрява и Устав на Обществото на народите. Още в края на Първата световна война се появяват около 50 проекта за създаване на "общество на народите", като колективен орган за опазване на мира чрез международно сътрудничество и система за колективна сигурност. Идеята за основаването на "обществото на народите", заедно с 14 правила за международно поведение, е формулирана през 1918 г. в едно послание на президента на САЩ Уодроу Уилсън. Основните принципи на тази идея са залегнали в пакта на Обществото на народите от 1919 г., който по-късно влиза в сила като неотменима част на Версайския и последвалите го договори от 1919-1922 г. Последвалите години на нестихващи конфликти и новата световна война показват несъвършенствата на този американско-френски проект, невъзможността чрез подобна структура да се регулират ефективно международните отношения, но също така и недостатъчната зрялост на народите и държавите за наднационално сътрудничество. 1912 г. ВМРО извършва атентат в Кочани. Убити са 9 души. При последвалите османски репресии са убити 40 души, а 250 са ранени. Засилват се антитурските настроения. 1880 г. Учреден е първият български медал "За Освобождението 1877-1878 година", връчен на всички участници от Българското опълчение в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. 1879 г. Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически агенти. 1879 г. Основан е "Държавен вестник". “Държавен вестник” е официално издание на държавата. Излиза за първи път в София на 28 юли 1879 г., първоначално веднъж седмично, а от 1891 г. – всеки присъствен ден. През първите 12 години е държавно информационно издание, като помества официални съобщения, новини и телеграми от чужбина. По-късно се ориентира към публикуване на влезлите в сила нормативни актове – закони, укази, постановления и др., регистрира официални документи – конвенции, договори и др. В неофициалната си част предоставя място за публикации на различни съдебни институции и др. Продължава да излиза и след 9 септември 1944 г. до 30 ноември 1950 г., когато е заместен от "Известия на Президиума на Народното събрание". След 1989 г. издаването му е възобновено. 1877 г. Турците изоставят Шипченския проход. Осман Паша влиза в Плевен, без да бъде разкрит от руското разузнаване. Осман Паша е турски военен деец и маршал. При избухването на Руско-турската освободителна война той е началник на турския гарнизон във Видин. Прехвърля се със своята войска в Плевен и се съпротивлява на руските и румънските войски до края на ноември (стар стил) 1877 г. След превземането на града е пленен от руската армия. Освободен е след края на войната. Осман паша е военен министър на Турция до 1885 г. По време на Гръцко-турската война 1897 г. е главнокомандващ турската армия. Умира през 1900 г. 1875 г. В Самоков завършва общото събрание на представители на евангелистките църкви, което одобрява Устав на Българското евангелско дружество. 1867 г. В района на Златишкия Балкан към четата на Панайот Хитов се присъединяват оцелелите доброволци от четата на Филип Тотю. Филип Тотю (на снимката) е български революционер и войвода. Роден е край Килифарево, Великотърновско. Баща му е джамбазин. През 1840 г. учи в Търново, а след 1842 г. се залавя с търговия. След спречкване с турците около 1850 г. той бяга със свои приятели и след това известно време обикаля из Търновско, Еленско и др. По-късно преминава на юг от Стара планина и действа в Новозагорско. На няколко пъти е залавян и затварян в Търновския и Сливенския затвор, но успява да избяга и отново става хайдутин. Турската власт определя големи награди за главата на Хвърковатия Тотю, както е наричан. След като бяга от Сливенския затвор през 1863 г., Филип Тотю се прехвърля в Румъния. Там се запознава с Г. С. Раковски и под негово влияние осъзнава нуждата от организирана борба за освобождението на България и приема четническата тактика. На 17 май 1867 г. начело на чета от 35 души преминава р. Дунав при Свищов. Планирано е четата на Филип Тотю да се срещне и обедини в Стара планина с четата на П. Хитов, която е в България. В Свищов я посрещат неколцина млади революционери, които се присъединяват към нея. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Поддържани от помагачи (Бачо Киро Петров им изпраща хляб, сланина и мехлем за рани), Филип Тотю с още 4 души се добират до Стара планина в района на Юмрукчал (днес Ботев връх), където се срещат с четата на Панайот Хитов, откъдето заедно се отправят за Сърбия. Там участват във Втората българска легия. След това Филип Тотю се установява в Румъния. Непрекъснато издирван и арестуван, той постоянно променя местожителството си и е принуден да замине за Русия, където престоява по-дълго време. През 1875 г., когато избухва въстание в Босна и Херцеговина, Христо Ботев е натоварен от БРЦК да обиколи южноруските градове, за да набере средства, оръжие и българи – офицери на руска служба, и по-специално Филип Тотю, който трябва да мине с голяма чета в България. До него той носи и специално писмо от комитета. Филип Тотю заминава за Румъния, но потушаването на Старозагорското въстание през 1875 г. осуетява преминаването му с чета в България. През 1876 г. участва в Сръбско-турската война и преминава с чета в Северозападна България, но са отблъснати. След войната се завръща в Русия и участва в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. След Освобождението живее в с. Две могили и в Русе. 1864 г. В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. "Бранител", редактиран от Георги Раковски. Георги Раковски е пръв идеолог на българското национално революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е в Котел. Племенник е на Г. Мамарчов (Раковски даже сменя кръстното си име Съби – Сава с името на вуйчо си). Учи в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. През 1841 г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а Раковски успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но тъй като гръцки поданик, е изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия. Там Раковски престоява година и половина. След като, лишен от средства, разбира, че не може да замине да учи в Париж, през 1844 г. той се връща в Котел под името Георги Раковски. През януари 1845 г. Раковски и баща му са наклеветени, че готвят бунт, и са откарани в Цариград, където прекарват 3 г. в затвора. По време на Кримската война 1853-1856 г. Георги Раковски си издейства назначение в турската главна квартира в Шумен като преводач с тайното намерение да предпазва българското население от безчинствата на турските войски и, от друга страна – да изпраща военни сведения на русите. Планът му е разкрит и той е арестуван в Калафат, но по пътя за Цариград успява да избяга. Организира чета от 12 души, с която се отправя към Балкана с намерение да се срещне с настъпващата руска армия. През 1860 г. Раковски се премества в Белград. Там съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили (ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи"). През 1862 г. Георги Раковски организира и ръководи в Белград Първата българска легия и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство. До края на живота си Георги Раковски работи за осъществяване на революционните си планове. Той умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. – в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град. 1330 г. Цар Михаил ІІІ Шишман потегля с войска към Сърбия. Към него се присъединяват съюзниците му татари и власи, както и войските на брат му деспот Белаур. Армията преминава през Софийското поле и достига долината на р. Струма при Велбъжд (днес Кюстендил). Михаил ІІІ Шишман е български владетел в периода от 1322 г. до 1330 г. Той е син на деспот Шишман, владетел на Видинската област. Избран е за цар на болярски съвет след смъртта на цар Георги Тертер II през 1322 г. Чрез брак с дъщерята на сръбския крал Стефан Урош II Милутин – Анна-Неда, Михаил ІІІ се опитва да запази добросъседски отношения със Сърбия. През 1324 г. изпраща на заточение съпругата си и се жени за внучката на византийския император Андроник II – Теодора Палеолог. Това води до сближаване на България с Византия и до влошаване на отношенията й със Сърбия. През 1327 г. Михаил ІІІ се опитва да се възползва от избухналите във Византия дворцови междуособици между Андроник II и неговия внук Андроник III, за да разшири своята държава на юг, но поради опасност от Сърбия е принуден да се откаже от това си намерение и да сключи мир с новия византийски император. С подкрепата на Андроник III през 1330 г. Михаил ІІІ предприема поход против Сърбия. Двете войски се срещат при Велбъжд (днес Кюстендил). Въпреки постигнатото съгласие за временно примирие сърбите не удържат на думата си и неочаквано нападат българските войски. В битката българската войска е разбита, а цар Михаил ІІІ Шишман е убит. На тази дата са родени: 1969 г. В София е роден Пловдивският митрополит Николай. Завършва Софийската духовна семинария и Духовната академия в столицата. През 1990 г. е постриган за монах във Враца от Врачанския митрополит Калиник. През 1993 г. е ръкоположен за йеромонах от Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Известно време служи като ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”. На 29 юни 1993 г. е възведен в архимандритско достойнство и става протосингел на Софийската Света митрополия. През 2001 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата „Знеполски” и изпълнява функциите на викарий на Софийския митрополит Светейшия Български патриарх Максим. През 2007 г. година Знеполският епископ Николай е избран за Пловдивски митрополит с убедителна преднина както при епархийския избор в град Пловдив, така и от членовете на Светия Синод на Българската православна църква. 1949 г. Родена е Богдана Карадочева – българска естрадна певица. Започва да пее на 14-годишна възраст. Дебютира на състезанието “Микрофонът е ваш” като солистка на “Студио 5” с ръководител Вили Казасян през 1965 г. През 60-те години интерпретира френския шансон, руските романси, изпълнява драматични и концертни песни. Печели I награда на Международния фестивал за забавни песни в Сочи през 1967 г. и Голямата награда на “Златният Орфей” през 1969 г. Има съвместни изяви с Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жилбер Бекер и др. Солистка е на известни чужди оркестри в Чехия и Берлин. Печели извънредната награда за най-добър изпълнител в Касълбар, Ирландия заедно с Паша Христова и Борис Годжунов (1971 г.). Участва в концерта на Емил Димитров в Париж в зала “Europeen” през 1972 г. През 80-те години работи съвместно със Стефан Димитров и “Вариант В”. Нейни малки плочи са издадени от фирмите “Pathe Мarconi” и “Philips”, а от 1970 г. “Балкантон” издава повече от 8 дългосвирещи плочи. Избрани албуми: “Богдана I” (1970 г.), “Безнадежден случай” (1981 г.), “Бермудски триъгълник” (1984 г.), “Чифт обувки” (1993 г.), “The Best” (1996 г.), “My Songs” (1996 г.). 1940 г. Роден е Иван Ангелов Божилов - български историк, медиевист и византолог, д-р на историческите науки, професор. Проф. Иван Божилов е ръководиттел на секция "Средновековие" в Института по история при БАН. Негови по-важни съчинения са: "Анонимът на Хазе" (1979 г.), "Цар Симеон Велики (893-927 г.): Златният Век на средновековна България" (1983 г.), "Фамилията на Асеневци (1186-1460 г.). Генеалогия и просопография" (1985 г.), "Жофроа дьо Вилардуен. Завладяването на Константинопол" (превод и редакция, 1985 г.), "Българите във Византийската империя" (1995 г.), "Седем етюда върху средновековна България" (1995 г.), "Българите във Византийската империя" (1995 г.), "Културата на средновековна България" (1995 г.) и др. Участва в колектива на многотомната "История на България", съавтор в "Кратка история на Добруджа" (1986 г.), "Български манастири" (1997 г.; в съавторство с Н. Тулешков и Л. Прашков) и др. 1916 г Роден е Димитър Спиридонов Списаревски – български офицер (поручик) - летец, “живата торпила” на България. Завършва Втора мъжка гимназия в София и постъпва във Военното училище (57-ми випуск). Обучава се като летец изтребител към 6-ти изтребителен полк в Карлово. През 1941 г. е повишен в чин поручик. През 1942 г. като командир на ескадрила е изпратен на стаж в германски изтребителен полк, който действа срещу англичаните в Ламанш. Загива до с. Долни Пасарел, Софийско, във въздушен бой с изтребителите на английския ген. Дулитъл (20 декември 1943 г.), като се врязва във флагманската “летяща крепост”. Посмъртно е повишен в чин полковник със заповед № 420/19.10.1982. На тази дата умират: 1937 г. В София умира Стефан Георгиев Попов. Той е български офицер, генерал-майор. През 1892 г. завършва Военното училище в София, а през 1901 г. Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Служи в пехотата, след което е старши адютант в 5-та пехотна дивизия, участва с нея в Балканската война. През I световна война в периода 1916-1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, която воюва срещу Румъния. Впоследствие е началник-щаб на 1-ва армия (август-септември 1918 г.). Уволнява се от армията през 1919 г. като помощник-началник щаб на войската. За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.; Енциклопедия “Британика” (2004 г.); Фамилна енциклопедия “Larousse”; История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.; История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.; Българска военна история - БАН, 1989 г.; История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.; История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.; История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.; Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; Исторически бюлетин – на “The New York Times”; Исторически бюлетин – на “The History Channel”;