Преглед на някои от основните теми в руския печат (Агенция "Фокус") 12 Юли 2021 | 22:06 | Агенция "Фокус" Снимка: Информационна агенция "Фокус" Киев. Тази седмица Върховната Рада ще приеме законопроекти, свързани със съдебната реформа в Украйна. Това е един от петте приоритета, изразени от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен във видеопослание към участниците в международната конференция за украинските реформи, проведена във Вилнюс. Експерти в Киев смятат, че за Владимир Зеленски ще бъде трудно да разговаря с Джо Байдън, без да отговаря на въпросите, дадени за „домашно“, пише руският вестник “Независимая газета“. Все още не е обявена официално датата на посещението на Зеленски във Вашингтон, но в кулоарите се говори за 24-26 юли. Бившият депутат от Върховната Рада Игор Попов отбеляза, че след посещението Украйна може да очаква рестартиране на отношенията със Запада. По негово мнение говорим за преход към прагматизъм: „Между другото западните политици все повече избират прагматични интереси, а не високи идеали ... И това се отнася не само за „Северен поток-2“ или плана за действие за членство в НАТО ... Западът постигна споразумение с Руската федерация и всички страни броят дивидентите. Русия получи изричен неутралитет за Украйна, газопровода, а сега ще изисква саботаж на Кримската платформа (международен форум, насрочен в Киев в края на август - НГ), както и отмяна на определени санкции ... " Политикът призна, че украинският въпрос вече е започнал да се решава частично без Киев. На него му се струват нелепи опитите „за флирт с Китай като търсене на козове преди преговори със Запада“. Попов обясни, че подобна тактика за повишаване на залозите "може да доведе до нова криза, демарши, хвърляне на компрометиращи доказателства". Вероятно Попов намеква, че вторият Майдан от 2013–2014 г., завършил с бягството на Виктор Янукович и пълна смяна на властта в Украйна, е започнал след отказа на Киев да подпише Споразумение за асоцииране с ЕС на среща на върха във Вилнюс в края на 2013 г. . Зеленски, за разлика от Янукович и други украински президенти, все още е популярен лидер и доверен политик. Според по-ранна анкета, резултатите от която сега са публикувани от фондация DeJure, през 2018 г. президентът се е ползвал с доверие от 15%, а сега от 25%. Политическият експерт Александър Кочетков в колона за вестник „Главред“ обърна внимание на призива за събуждане на украинския президент: „Оценката на доверието на президента падна под рейтинга на недоверие“. Той отбеляза, че сега цялата система на властта се опира изключително на Зеленски: „Според всички социологически проучвания Владимир Зеленски през третата си година на управление остава лидер на изборните рейтинги и рейтинга на доверие. Съответно неговата партия „Слуга на народа“, която изобщо не е партия, а партийна сянка на Зеленски, също е сред лидерите до момента. В същото време например само 16% се доверяват на премиера Денис Шмигал. Това е така тъй като няма правителство като цяло, а има „отдел на президентския кабинет за довършване на националната икономика“. Като цяло няма и Върховна Рада ... Защото има едно мнозинство, строго контролирано, отново от президентския кабинет. " Кочетков смята ситуацията за опасна, тъй като „достатъчен е един голям, забележим провал във всяка посока - и всичко ще падне“. Не само украински избиратели, но и западни партньори и кредитори ще поискат от президента всичко. Политическият анализатор Юрий Бутусов смята, че държавният секретар на САЩ вече е поставил въпросите: „Блинкен обяви предварително дневния ред на срещата между американския президент Байдън и украинския президент. Целите на Байдън са стратегически: да покаже, че без да се изпълнят предишните ангажименти на Зеленски, няма да се обсъждат нови проекти за сътрудничество с Украйна“. Бутусов изброи пет точки от американската „домашна работа“ за украинските власти. „Реформа на Висшия съвет на правосъдието и Висшата квалификационна комисия на съдиите. Тоест уволнението на този състав и набирането на нови членове на ВКС и ВККС, зад които няма корупционни афери и имат достатъчна квалификация, които могат да бъдат независими от заповедите на президентския кабинет, което ще премахне основата на съдебната корупция. " Вторият момент е преизбирането на ръководството на Националното бюро за борба с корупцията и Специализираната антикорупционна прокуратура - на конкурентна основа, без политическа намеса. Трето, осигуряване на независимост на корпоративното управление в държавни корпорации като „Нафтогаз“. Четвъртата точка Бутусов разказва по следния начин: „Демилитаризацията и деполитизацията на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) ... Очевидно САЩ искат да лимитират неограничените възможности на Зеленски да оказва натиск върху бизнеса“. И накрая, последната точка от речта на Блинкен пред участниците в конференцията във Вилнюс, Бутусов цитира: „Да изправим корумпирани служители пред правосъдието. Проведени са редица разследвания, но от 2014 г. нито един висш служител не е съден или осъждан за корупция. Хората трябва да видят, че системата работи, за да повярват в нея. " Трябва да се отбележи, че според социологическите проучвания проблемът с корупцията и съдебния произвол е един от приоритетите от гледна точка на обикновените украинци - заедно с икономическите проблеми. Според фонда „Демократични инициативи “, през есента на миналата година над 60% от гражданите определиха съдебната реформа като провал. През пролетта на тази година, според данните на фондацията DeJure, само 10,5% са заявили, че в Украйна всеки има равни шансове за справедливост в съда. И почти 80% от украинците са убедени, че този, който е по-богат или влиятелен, печели в съда. Почти 43% не виждат смисъл да се обръщат към съда в случай на необходимост, тъй като не вярват в справедливо решение. Върховната Рада вече започна да се занимава с горепосочените проблеми. Законопроекти, свързани със съдебната реформа, реформата на Службата за сигурност на Украйна, правилата на антикорупционните органи бяха разгледани на първо четене и са на различни етапи от подготовката за второ четене. Сега, седмица преди лятната парламентарна ваканция, депутатите спешно ще одобрят поне част от документите от приоритетния списък. Председателят на Върховната Рада Дмитрий Разумков заяви в интервю за телевизионния канал „Интер“, че един от тези дни в парламентарната зала ще бъдат внесени законопроекти за ново сформиране на Висшия съвет на правосъдието (това е ключов орган на цялата съдебна власт) система, която освобождава съдии, които са нарушили клетвата, и назначава нови, като дава становище относно честността и почтеността на кандидата). Разумков определи законопроектите, свързани със съдебната система, като тежки, тъй като предизвикват много политически противоречия. *** Хавана. В Куба, в отговор на призива на президента на страната Мигел Диас-Канел „да защитят революцията“, бяха проведени масови митинги в подкрепа на властите, които остро осъдиха безредиците в редица градове на Острова на свободата. Десетки хиляди кубинци излязоха в подкрепа на революцията в цялата страна. Властите са успели да стабилизират ситуацията, обстановката в Хавана остава "спокойна и умиротворена", според латиноамериканския канал Telesur, пише “Российская газета“ в материал, представен без редакторска намеса. Мигел Диас-Канел Бермудес, първият секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Куба и президент на Република Куба, пристигна в град Сан Антонио де лос Банос, за да се смеси с местните жители след протест в града, по време на който бяха издигани антиправителствени лозунги. В редица градове вандали унищожиха хранителни магазини. В ефира на кубинската телевизия се видя как погромаджии чупят прозорци и изнасят храна от магазините. Подобен сценарий бе опитан от радикални елементи през 1994 г. в Хавана, когато Островът на свободата, лишен от 85 процента от международната икономическа подкрепа след разпадането на СССР и социалистическия лагер, беше буквално на ръба на оцеляването. Тогава тълпи от хулигани, движещи се към крайбрежната улица Малекон, включително покрай руското посолство, разбиха магазини и коли по пътя си. Фидел Кастро, който пристигна на насипа с няколко охранители, както разказаха тогава очевидци, е подействал на бунтовниците като вълк на зайци: те са се разбягали във всички посоки. И сега, почти 30 години по-късно, подобен сценарий, който американците не успяха да реализират с помощта на „джобната опозиция“ във Венецуела, сега се разиграва на Острова на свободата. Участниците в антиправителствени акции призоваха за "край на социализма", позовавайки се, както през 1994 г., на недостига на храна и лекарства, както и на ваксини срещу коронавирус. Въпреки това, шестдесетгодишната, най-дългата в историята на човечеството, блокадата не позволява внос освен на други неща и на руски и китайски ваксини. Американците блокират преминаването на кораби с храна и лекарства през териториалните си води, в допълнение към заплахата от сурови санкции срещу доставчиците. Някои кубинци са недоволни от темпото на ваксинациите, настоявайки те да се ускорят, което беше използвано от протестиращите. Сега, според съобщенията на кубинските медии, в медицинските лаборатории на страната са разработени пет заготовки за ваксини. Миналата седмица Abdala 2, първата ваксина, създадена в Южна Америка, беше официално одобрена на острова. Американската активност се засили след напускането от властта на един от основателите на революцията Раул Кастро от всички висши държавни постове. В своя пропаганден арсенал Вашингтон „нанася удари по всички фронтове“: от провокативни изявления за „упадъка на социализма“ от антикубинското лоби във Вашингтон, водено от сенаторите от кубински произход Тед Круз и Марко Рубио, до създаването на фалшиви страници на кубинското правителство в Интернет. Дейността на медиите против Кастро, базирани в Маями, където са се установили около един и половина милиона противници на революционния режим, значително се е увеличила, Неслучайно кубинските власти рязко ограничиха достъпа до интернет на острова и активността в социалните мрежи, след като се поучиха от тъжния опит на редица държави, в които антидържавните акции започнаха с призиви през социалните мрежи хората да „излязат на улицата срещу режима. " Според кубинския президент по време на управлението на Тръмп администрацията на САЩ е приложила 243 "брутални санкционни мерки" срещу Хавана, които администрацията на Джо Байдън остави в сила, въпреки международната криза, изострена от пандемията. "Куба се противопоставя на блокадата. Никога няма да приберем знамената си", заключи Диас-Канел. Според експерти в близко бъдеще случващото се на Острова на Свободата ще се превърне в тест за сила за новото поколение кубински политици, които са заменили "старата и проверена в битки революционна гвардия". Москва смята, че външната намеса във вътрешните работи на Куба е неприемлива. Това се казва в коментарите на