Денят 10 юли в българската история 10 Юли 2021 | 07:43 | Агенция "Фокус" Снимка: Информационна агенция "Фокус" През 1876 г. в Букурещ се създава Българско централно благотворително общество (БЦБО). През 1879 г. е обявено военно положение в част от Варненска, Русенска и Търновска губерния за потушаване на разбойничеството. През 1949 г. е завършен строеният шест денонощия в центъра на София мавзолей на Георги Димитров. През 1990 г. тържествено е открито Великото народно събрание във Велико Търново. За председател е избран акад.Николай Тодоров. На тази дата са родени: Серафим Северняк- писател, публицист, журналист; Асен Василев Пападопов –офицер, генерал-майор. На 10 юли умират: Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) - деец на националнореволюционното движение; поетът и драматург Иван Радоев. 1998 г. В София е създаден Либералнодемократичен съюз от няколко либерални формации с почетен председател експрезидента доктор Желю Желев. В новата формация се включват ДПС на Ахмед Доган, Нов избор на Димитър Луджев, Свободната РДП на Кирил Бояджиев и Либералнодемократичната алтернатива. 1997 г. Тридесет и осмото Народно Събрание избира композитора Стефан Димитров за генерален директор на БНТ, Лиляна Попова - за генерален директор на БНР, а Панайот Денев - за генерален директор на БТА. 1994 г. На Световното първенство по футбол в САЩ Националният отбор по футбол на България побеждава националния отбор по футбол на Германия и се класира за полуфиналите. 1998 г. В София е създаден Либералнодемократичен съюз от няколко либерални формации с почетен председател експрезидента доктор Желю Желев. В новата формация се включват ДПС на Ахмед Доган, Нов избор на Димитър Луджев, Свободната РДП на Кирил Бояджиев и Либералнодемократичната алтернатива. 1997 г. Тридесет и осмото Народно Събрание избира композитора Стефан Димитров за генерален директор на БНТ, Лиляна Попова - за генерален директор на БНР, а Панайот Денев - за генерален директор на БТА. 1990 г. Във Велико Търново тържествено е открито VІІІ Велико народно събрание, чиято цел е нова Конституция на Р България. За председател е избран академик Николай Тодоров (БСП). 1980 г. От 10 до 14 юли на посещение в България е държавният ръководител на Етиопия Менгисту Хайле Мариам. На 14 юли е подписан договор за дружба и сътрудничество между двете страни. Дипломатическите отношения между България и Етиопия са установени през До 1974 г. България поддържа добри отношения на сътрудничество с администрацията на император Хайле-Селасие, който посещава България през 1967 и 1971 г. След свалянето на монархията през май 1974 г. и в периода на вътрешна консолидация през 1974-77 г., двустранните отношения се развиват динамично. Засилва се интензивността на политическите контакти, включително и на най-високо ниво. Тогавашният държавен глава Тодор Живков се е среща с Менгисту Хайле Мариам в София през 1977 г., 1980 г., 1984 г.; в Адис Абеба - през 1978 г. и през 1986 г. в Москва. През 1978 г. в Адис Абеба е подписана Декларация за развитие на отношенията на дружба и сътрудничество, а по време на визитата на Менгисту Хайле Мариам в България през 1980 г. - Договор за дружба и сътрудничество между двете страни. След размяна на ноти, с които се изразява съгласието на двете страни, НС на Р България със закон, приет на 2 октомври 2003 г., прекратява действието на Договора за дружба и сътрудничество. След 1991 г. по време на новото ръководство на Етиопия не са осъществявани политически контакти на държавно и правителствено равнище. 1969 г. България ратифицира договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан на 1 юли 1968 г. в Москва, Лондон и Вашингтон. Политическият договор, подписан от СССР, САЩ, Великобритания и други страни, влиза в сила на 5 март 1970 г. и задължава ядрените държави да не продават ядрено оръжие на други държави, да не помагат за неговото производство или закупуване. Неядрените държави са задължени да не приемат ядрено оръжие, да не го произвеждат, да не търсят и да не приемат помощ за неговото производство. Това се отнася и за взривните ядрени устройства, използвани за мирни цели. Контролът се осъществява с помощта на Международната агенция по атомна енергия (МАГАТЕ). Договорът не ограничава развитието на изследванията, производството и използването на разпадащи се ядрени материали за мирни цели под контрола на МАГАТЕ. 1969 г. Подновен е Българо-унгарският договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ, сключен на 16 юли 1948 г. в София. Двете страни се договарят да си сътрудничат в запазването на световния мир и сигурност, да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че една от тях бъде нападната от друга държава, както и да развиват икономически и културни връзки. 1966 г. На връх Ботев е открита телевизионна и УКВ станция. В началото от станцията сe излъчва програмата на Българската Телевизия и двете програми на Българското Радио. През втората половина на `70-те оттук започват да предават II-ра програма на Българската Телевизия, а също III-та и IV-та програми на Българското Радио - „Орфей” и „Знание”. 1959 г. 1949 г. Завършен е строеният шест денонощия в центъра на София мавзолей на Георги Димитров. В него е положено балсамираното тяло на лидера на БКП и герой от Лайпцигския процес (1933). Георги Димитров умира през 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва. Тялото му е изложено в мавзолей в София и е кремирано едва през 1990 г. На 21 август 1999 г., с два взрива е направен опит да се разруши мавзолеят на Георги Димитров. Сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства. Георги Димитров е роден на 30 юни 1882 г. Ковачевци, България. Започва политическата си кариера като активист на Българската работническа социалдемократическа партия и Общия работнически синдикален съюз. През 1918 г. е арестуван за антивоенна пропаганда. През 1919 г. е сред организаторите на голяма стачка в железниците. Георги Димитров се включва в дейността на Коминтерна и свързани с него организации и подкрепя болшевизацията на БКП. През 1923 г., заедно с Васил Коларов, оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание и след неговия разгром избягва в Югославия, а оттам в Австрия. Димитров става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като достига до поста ръководител на неговото Западноевропейско бюро. На 9 март 1933 г., заедно с други комунисти, Георги Димитров е обвинен от нацисткото правителство на Германия в подпалването на Райхстага. Той изнася защитна реч на организирания процес в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. След като е оправдан на съдебния процес в Лайпциг, той е екстрадиран от германците в Съветския съюз, където остава до края на Втората световна война. Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес придобива международна популярност, а самият Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Той заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна от 1935 г. до 1943 г. В Москва той ръководи Международния отдел на ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз и е депутат в съветския парламент от 1937 г. до1945 г. Завръща се в България през 1945 г. и оглавява БКП. Провежда насилствена македонизация на населението в Благоевградски окръг. През 1948 г. съветският официоз „Правда“ публикува критична статия за неговите изказвания в полза на Балканската федерация. Георги Димитров умира през 1949 г. в санаториума "Барвиха" край Москва. Тялото му е изложено в мавзолей в София и е кремирано едва през 1990 г. 1901 г. Състои се учредителният конгрес на Българския женски съюз (БЖС). Първото женско дружество е създадено през 1857 г. в Лом. А през 1901 г. представители на голяма част от женските дружества в страната учредяват Българския женски съюз (БЖС) като национална организация на българските жени. Организацията има за цел да се бори за икономически и политически права на жените, като правото да бъдат избирани за членове на училищните настоятелства и да упражняват адвокатската професия. 1887 г. 1876 г. В Букурещ се създава Българско централно благотворително общество (БЦБО). БЦБО е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Владимир Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател. В ръководството на БЦБО са включени също Кириак Цанков, Олимпи Панов, Иван Вазов, Стефан Стамболов и др. Първоначално в неговите редове са включени представители и на революционното течение, и на консервативните среди. Но на Общото събрание (18-22 ноември 1876 г.) превес вземат представителите на второто течение, което се отразява и на духа на изработената програма на БЦБО. В нея се издига идеята за създаване на независима българска държава, но с монархическа форма на управление. Независимо от това БЦБО развива не малка дейност за сплотяване на силите на българското националноосвободително движение след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. То не само оказва помощ на пострадалото българско население, но се включва активно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война 1876 г. Чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след участието им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското обществено мнение в защита на българския народ БЦБО ползва в. "Нова България", издаван от Христо Ботев. След обявяване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. то се обръща с възвание към българския народ да подкрепи действията на руската армия. Със същото възвание то обявява и прекратяването на своята дейност. На тази дата са родени: 1944 г. Родена е Ваня Петкова - българска поетеса. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1967 г. От 1974 г. до 1975 г. специализира испански език в Института за чужди езици "Хосе Марти" в Хавана. Работи като редактор в списание "Славейче" от 1966 г. до 1968 г., преводач в българското посолство в Хартум, Судан от 1969 г. до 1970 г., редактор във външния отдел на вестник "Литературен фронт" от 1970 г. до 1973 г. Дебютира с есе и стихотворение през 1959 г. във вестник "Средношколско знаме". Превежда поезия от руски , арабски, арменски, сръбски, и френски език. Съставителка на антологията "Съвременни арабски поети" през 1968 г. Нейни стихосбирки са : "Солени ветрове" през 1965 г., "Куршуми в пясъка" през 1967 г., "Привличане" през 1967 г., "Грешница" през 1968 г., "Предсказание" през 1970 г., "Черната гълъбица" през 1972 г., "Кестенова любов" през 1973 г., "Обратна река" (1976 г.), "Обет за мълчание" (1979 г.), "Venceremos Behceremos. Лирически есета за Куба" през 1980 г., "Синята книга" през 1980 г., "Триптих" през 1980 г., "Гръм" през 1984 г., "Цигански романс" през 1984 г., "Земетресение" през 1988 г., "Прощаване" през 1989 г. и други. 1930 г. В Горна Липница, Великотърновско, е роден Серафим Северняк (1930 - 1988). Серафим Северняк е писател, публицист, журналист. Завършва “Българска